„Иди да спиш веднъж завинаги“, злощастна книга за родители

а злощастна книга за родители компетентен „Иди, дяволите да спиш“, това, което е преведено на испански, би било нещо като „Иди да спиш веднъж завинаги“, е току-що издадена творба, която помита САЩ.

Неин автор е писателят Адам Мансбах, баща, който след особено труден период, за да изпрати двугодишната ми дъщеря Вивиен да спи, реши да сподели фрустрацията си с други родители чрез книга в детски тон, но със сигурност не за деца.

Той има духа на книга с разкази за деца, но изразява своето отчаяние и мъка по начин, който да говори, че за някои е забавно и честно, а за други звучи неуважително и безчувствено към нуждите на едно дете.

Разбира се, катарзичният тон на книгата предизвика вълнение, което го накара да продаде голям брой книги, преди дори да я представи. Говори гласът на уморен и пренебрегнат баща, който вместо да разбира и изразява с любов, използва зловеща комбинация от сладки рими с екзептиви като:

"Прозорците са тъмни в града, момиче / Китовете вече са се сгушили дълбоко вътре. Чета ти последната книга, ако се кълнеш / Същевременно ще заспиш."

Разбирам, че се опитвате да предадете онази безпомощност, която чувстваме много пъти, когато децата ни не успяват да заспят, но загубата на форми, дори и да се преструват на иронични, е най-малко препоръчителна в моменти като този. Изкуството да си родител е да знаеш как да разпознаеш симптомите на гняв и контрол или поне да опиташ, преди да загубиш документите. При разрешаване на конфликти без обиди, викове или наказания.

Аз не съм единственият против книгата. Потребителка на Facebook, Линда Кери, казва: „Грубият език, унизителните чувства, насочени към момчетата и всичко свързано с тази книга - включително нейната популярност между родителите - ме смущава“.

Въпросът е, че книгата се продава като горещи торти, тя се пуска на пазара от издателя на приятел на автора и Фокс вече е купил правата за филм. Освен това на страницата си във Фейсбук той току-що обяви, че е в ход испанската версия, която би могла да бъде наречена „Иди да спиш веднъж завинаги“ или „Лягай да спиш, &%$'”', Ако искате да отворите устата си, можете да слушате книгата на английски.

Не харесвам тона или идеята изобщо, струва ми се злощастна книга, дори за родители. Струва си да го направите насаме, но от там да споделите гнева си публично с други родители ... Вие, какво мислите за този начин на канализиране на фрустрациите на бащинството? Харесва ли ви книгата?