Един от въпросите, които ми отговориха, когато все още нямах деца и смятах повече или по-малко като добър невеж по въпроса за майчинството, беше, че с деца винаги закъснявате за срещи.
Тогава, с течение на времето и две малки дъщери, осъзнавам, че тези, които ми казаха, вече закъсняха, преди да имат деца. Така че защо да извиняваме децата?
"Ще видите, когато имате деца, ще разберете ..." Ами не, наистина. Нормално е в началото ритмите да се променят и като хора за първи път, които не е трябвало да се връщат у дома, защото са оставили чантата с памперси, или са изчислили времето да поемат влака със същия стандарт, както когато е отишъл сам (и загубих го, разбира се).
Но с малко заснемане научаваш се да бягаш с ново темпои очевидно там, където преди се подготвяха двама, сега сме четирима, така че ако не искаме да закъсняваме, ще трябва да започнем подготовката да си тръгнем по-рано ...
Имаше време, когато, за да отида на работа, настроих алармата повече или по-скоро в зависимост от това дали съм паркирал колата далеч или близо. Той пристигна точно навреме, без непредвидени събития. Онези времена очевидно свършиха и сега смея да кажа, че не само на работа, но и на всяка среща, ако има „късмет“, пристигаме рано.
Обяснението е просто, отивам с много повече време „да пощадя“, защото първите опити да стигна до срещи с деца вече ми показаха колко крехка е концепцията да вървим с времето точно когато не зависи от един и същи, един-единствен човек.
Бих казал повече и ми се струва, че „обвиняването“ на децата ни в закъснението ми се струва не особено елегантно, защото ако спрем да мислим, наистина, дори когато причината за забавянето е наистина неочакван инцидент с децата, т.е. Каква вина имат? Не знаехте как да контролирате пръчката, за да не излезе от памперса? Не сте имали достатъчно апетит да закусите бързо и да не хвърляте мляко?
Вярно е, че може да се случи на всички нас някои непредвидени Точно в момента, когато си тръгвате от вкъщи, аз, някакво натрупване на обстоятелства с моите дъщери ни накара да пристигнем в училище късно, следобед. Но и това е друга история, е че училищните разписания напускат точното време между пристигането си у дома по обяд и трябва да напуснете отново.
Затова не е нужно да слушаме с мухата зад ухото, когато ни кажат, че „съжалявам за забавянето, но това е, че децата…“. Но идва момент, в който за „повторните нарушители“ закъсняват, защото децата вече не се промъкват... Ще трябва да намерим друго извинение! Но ей, ние вече се познаваме ...
