Всеки път е по-близо Ден на майката и вече има много родители, които пишат посвещения и стихове, за да поздравят този ден своите жени.
Вчера ви показахме a стихотворение за Деня на майката от "хубавите", от тези със сладки думи и традиционни рими, към които сме доста свикнали.
Днес исках да предложа друго стихотворение, малко по-детско и реалистично, по-близко може би до чувството на децата и малко по-малко дълбоко (въпреки че, надявам се, с повече хумор). Да кажем, че идва да кажем същото като вчера, но по друг начин:
Благодаря мамо (и съжалявам)
Благодаря мамо, за онези нощи, които не си спал,за смях в онези дни, когато памперсът не беше достатъчен, за това, че ме носех на ръце срещу казаното от хората и за всички целувки, които ми подари в корема.
Съжалявам, че те хвърлих,за това, че сте нарисували дивана с химикалка, която не е измита, за това, че не оставяте време да гладите тъжна риза и за събуждане в седем сутринта.
Съжалявам, че ви помолих нещо за ядене, а не за ядене,за скриване на компактдисковете под мебелите, за оставяне на клавиатурата на лаптопа само без клавиши и за това, че няколко пъти ви сменяте пижамата.
Благодаря мамо, че не ме остави на мира, когато отидохме в спешното отделение,за това, че отнехте това „крадец“ от моята играчка, за това, че не ми пука за такива тъмни кръгове и за това, че не настоявам да отида до тоалетната.
За съжаление, за отварянето на храната, когато още не сте я платили,защото не сте виждали фризьора от хиляда века, за да се разхождате из къщата, да давате барабани, с чашата и да се озовавам сам, се качих на тезгяха.
За съжаление, отворих вратата и излязох на площадката,за да се приберете вкъщи с тоалетната четка, за празни SMS до контактите си и за това, че винаги ви търсят ключовете.
Съжалявам, че отворих фризера и ям сладоледа,за слагане на дистанционното за телевизора в пералнята, за това, че не съм го забелязал и съм го сложил в сушилнята и за всички тълпи, които все още не съм извършил.
И накрая благодаря, мамо, че бях до мен, слънчево е или дъждовно,за смях, когато ходя с обувките ти, за дните, в които все още стоиш, дори когато силите ти се провалят и за целувките ти, твоето „ям те“ и прегръдките ти.
Обичам те, мамо.
