Това вече се е случило. Един от най-критичните периоди на училището, период на адаптация, вече е завършил в повечето училища, оставяйки по-добър или по-лош вкус на деца и възрастни. Сега, когато оценяват успеха или неуспеха на този период, някои деца ежедневно демонстрират, че периодът е недостатъчен за тях, докато други са влезли добре в рамките на няколко дни.
Логичното би било, като се има предвид, че много деца се нуждаят от повече дни, през следващата година периодът на адаптация ще бъде средно по-дълъг и ще присъства повече на нуждите на децата. Съмнявам се обаче, че много се променя, защото в крайна сметка не е, че в училищата „слушат“ толкова много деца.
И ако освен мнозина, които би трябвало да се борят за промяна, родителите, вместо да се оплакват, тъй като периодът на адаптация е кратък, се оплакват от самия факт на това, дори не ви казвам. Днес ще поговорим малко за тях, за родители, които желаят да няма период на адаптация към училище.
Преди всички да влезем в чантата и нищо не се случи
Бях доста спокоен и доволен от общия климат в отношенията между родители и деца, предполагам, защото се съгласих с хора, които гледат на живота малко като мен, като са по-скоро оптимистично настроени към бъдещето на нашето общество, когато в началото Периодът на адаптация със сина си разбрах, че нещата не са се променили толкова много.
През дните на адаптация чух няколко фрази от родителите във връзка с входа на децата и останах с една, свързана с периода на адаптация: „Не знам какво правят това, ако преди всички влязохме в чантата и нищо не се случи“.
Тогава хвърлих паметта си до деня, в който влязох в училище и си спомних, че съм на 4 години и половина. На тази възраст повечето деца не плачеха, въпреки че имаше един, който влезе, сякаш го убиваха и плашеше всички в класа. В тази възраст периодът на адаптация би бил полезен, въпреки че без него мнозина влизат добре. Сега децата започват с 3 години, а някои с още две, Логично е, че много деца плачат.
Тогава си помислих за "нищо не се случва" и си зададох въпроса "Какво ще кажеш?" Нищо лошо не е, че ние извикахме и вие ще се успокоите? Никой ли не е плакал, нещо, което е невярно? Дали никое дете не е получило травми? Откъде знаеш, знаеш ли всички деца от миналото?
Е, истината е, че не знам какво е имал предвид, но като се има предвид, че бяхме по-големи при влизането в училище и че преобладаващият образователен стил на „преди“ беше авторитарният, с много деца вече научени да млъкват и да бъдат покорни, може да се окаже, че шествието е било вътре и че решихме да не показваме истинските си чувства от страх от репресии (по-добре да не крещим, по-добре да не плачем, за да не ме накажат или да ме бият).
Тъй като на децата сега е позволено да показват несъгласието и емоциите си повече от преди, сега децата са по-спонтанни и имат по-малко проблеми с плача и плача, защото сега малко родители ограничават изразяването на чувствата по същия начин, както те. В нашето детство.
„Казах на режисьора, че не харесвам този период на адаптация“
На третия ден от адаптацията се срещнахме с майка, която предния ден, като видя, че синът й ще прекара час и половина в плач, отиде да се оплаче на директора на училището във връзка с периода на адаптация.
„Логически“, според нас, е много кратък период, в който оставяме детето на мира, без да сме с него през първите няколко дни да споделяме пространство. И така, когато решихме, че ще ни обясни какво е казал на директора, че периодът на адаптация трябва да бъде по-дълъг и гъвкав Той ни каза, че час и половина е много малко време и това със сигурност след това време синът му ще спре да плаче и ще бъде спокоен. Хайде, тя каза, че винаги е плакала вкъщи, защото не е имала достатъчно време да се успокои.
Е, с този аргумент той отиде да говори с директора, като изрази оплакването си и с нетърпение очаква понеделник, деня, когато малкото му сълзливо дете щеше да влезе в девет сутринта, за да си тръгне в пет следобед. Според нея този ден би бил полезен за сина й, защото ще има време да се успокои и да се наслади на училище.
Не казвам не, какво време да се успокоя, след осем часа, сигурно има дете, но от там да кажа, че това е идеално, от самото начало, за дете на 2-3 години, защото върви дълъг път. Ако след час и половина мнозина напуснат да попитат „къде си бил” на техните родители, не искам да си представям какво биха поискали след осем часа.
Няколко дни по-късно, възползвайки се от факта, че се видяхме с режисьора по друга тема (която ще ви кажа), я оставихме да падне, че 3-дневният период на адаптация изглежда кратък и бихме предпочели нещо по-обширни, по-адаптивни за всяко дете и с възможност за присъствие с него, Поне с нашите думи балансът може да бъде компенсиран малко, след като майка или може би повече от една й каза, че „преди тази глупост не е била извършена и нищо не ни се е случило“.
